По моя път на развитие като лидер и ментор на лидери стигнах до извода, че започваме да учим лидерски умения твърде късно. Съвсем неочаквано намерих потвърждение на това в любимата си детска книжка – Пипи Дългото чорапче.

Пипи има много пари, по-силна е от почти всички други хора и живее живот, изпълнен с приключения. Това допринася за нейната харизма, но определено не затова ви занимавам с нея. Преди всичко, нека признаем, че повечето родители и учители ще се притеснят, ако наблюдават какво Пипи прави в един обикновен ден. Тя е много независима и самодостатъчна на крехката възраст от девет години и живее живота си според собствените си правила, а не правилата на родителите, учителите и обществото, както правят всички нейни връстници. Тя не ходи на училище (докато не решава, че не е справедливо да няма ваканция) и до голяма степен прави каквото й се поиска.

Мислите ли, че е по-малко здрава, по-малко интелигентна или по-малко щастлива от другите деца? Точно обратното. Тя е по-здрава, по-интелигентна, по-щастлива, но и по-креативна и иновативна отколкото повечето деца на нейната възраст. Повече от всичко друго, тя е изключително автентична, следва собствените си ценности и не прави нищо само защото „другите казват така“. Радва се на нещата, които й се случват, позитивна е и рядко се чувства нещастна.

  • Знам за едно училище, в което децата избират какво да учат и могат да променят плановете си по всяко време.Нищо не е задължително. Те сами избират учителите и предметите, които да учат и учат нещо единствено, ако почувстват, че им е нужно или просто интересно. Фактите показват, че те научават значително повече (включително по „скучните“ предмети) от други деца на тяхната възраст.
  • Знам и за една компания, в която хората избират какво ще работят, кога ще ходят на работа и колко пари ще получават. Звучи ви невъзможно? Възможно е, защото описвам истински случаи. Мисля, че Пипи би посещавала редовно това училище, а когато порасне би работила в тази компания.

Като родители, учители и общество често учим децата да се поберат в „кутии“ и да следват правилата. След това те започват работа и продължават да се опитват да се поберат в кутиите, които ние като мениджъри и лидери създаваме за тях. Докато един прекрасен ден не решим да развиваме потенциала им и не ги пратим на курсове за развитие на лидерски умения. Тогава започваме да ги учим да бъдат автентични, да осъзнават собствените си ценности, да мислят независимо, да мечтаят, да са смели, да са новаторски и творчески настроени… Все качества, които са напълно естествени за повечето деца и които Пипи определено притежава. Вярно е, че този процес създава работа за хора като мен, но в крайна сметка ние се оказваме в ролята на лекари, които лекуват заболявания вместо да практикуваме превантивна медицина. 

За да не става това, като лидери и като общество трябва да създаваме условия, в които хората не се отучват от лидерските умения, с които се раждат.