Ако се запазят тенденциите, етническото разнообразие в Европа ще става все по-голямо, като се очаква етнически групи, които днес представляват мнозинство в дадена страна, да станат малцинство.

Така гласи информацията публикувана в Wikipedia относно демографията на Европейския Съюз, показваща, че съюзът представлява една много разнообразна от културна и етническа гледна точка общност. Тя е и много динамична, като днес около 10% от хората в съюза са родени извън страната, в която живеят в момента.

Тези тенденции не са характерни само за Европейския Съюз, но и за целия свят. 

При тези обстоятелства успехът ни като лидер и като човек неизменно е свързан и с умението да работим в междукултурна среда. 

Дори и да решим, че се чувстваме по-комфортно в еднокултурна обстановка, ще става все по-трудно да намираме такава и това ни неумение ще се оказва спирачка за развитието ни. 

Първата стъпка – Културна осъзнатост

Първият въпрос, който трябва да си зададем, ако не се чувстваме комфортно в мултикултурна среда е „Защо“? Както е казал Карл Юнг всичко, което ни дразни в другите, може да ни доведе до разбиране на самите себе си.

Затова и първата стъпка е да постигнем по-високо ниво на осъзнатост спрямо нашата собствена култура и културата на другите около нас. Културната осъзнатост включва развитие на чувствителност и разбиране към членове на други етнически групи в това число умения да разпознаваме и приемаме различията. Тя включва и осъзнатост за това какво всъщност е културата.

Аз лично харесвам най-много дефиницията на Герт Хофстеде, според когото „културата е колективно програмиране на ума, което отличава членове на една категория хора от други.“ Ключовата дума тук е „програмиране“. Това програмиране се случва в семейството, училището, обществото, приятелите, университета и постепенно ние започваме да мислим, че има правилен и неправилен начин за правене на много неща (стереотипи). Както е казал обаче Кърт Вонегът, „… дори и един първокласник трябва да разбере, че културата не е рационално изобретение … Всички култури функционират на база на вярвания, а не на истина. 

Втората стъпка – Междукултурна компетентност

Междукултурната компетентност означава способност да общуваме и да работим успешно и ефективно в мултикултурна среда. Хората, притежаващи такава компетентност, се характеризират с висока толерантност към промени и състояния на неопределеност и неяснота, те задават много въпроси преди да вземат решение и се стремят да не „издават присъда“, преди да съберат достатъчно информация.

На това ниво на развитие човек умее да се адаптира към различията, което означава да функционира успешно извън собствената си зона на комфорт и да се адаптира и интегрира към средата, което обаче не означава приемане на всичко или асимилация. Това включва умение да анализира всяка ситуация от различни гледни точки, като обаче остава „здраво стъпил на земята“.

Третата стъпка – Мултикултурна емоционална интелигентност

Мултикултурната емоционална интелигентност означава, че освен да общуваме и работим успешно и ефективно в рамките на различни културни контексти, ние можем и да капитализираме различията – да се възползваме максимално от богатството, което тези разлики носят и да съумеем да създадем синергия и единство въпреки тези разлики.

Никой не може да развие напълно мултикултурна компетентност и интелигентност, ако няма опит с хора от други култури. Мари-Луиз фон Франц (ученик и последовател на Карл Юнг) казва, че ако можем да издържим напрежението на противоположностите достатъчно дълго, ако можем да го задържим и да останем истински, то ние може да се окажем проводници на една истински нова реалност, родена от сблъсъка на тези противоположности. Мисля, че тази мисъл изразява най-добре богатството и успехът, който може да се породи, ако развием мултикултурна емоционална интелигентност и взаимодействаме успешно с напълно различни от нас хора.