Днес живеем в така наречения VUCA (volatile, uncertain, complex, ambiguous) свят. Много от уменията, които традиционно бяха нужни за успех като лидер, се промениха. Много от уроците на успешни в 20-и век лидери са неадекватни днес. Как да се подготвим, за да сме сигурни, че ще успеем в условията на 21-ви век?

Както вече споменахме в част I на настоящата статия, разбирането и приемането на уменията, нужни в днешния комплексен и несигурен VUCA свят, не гарантира прилагането им в действителност. Ето някои от пречките пред това да бъдем добри лидери в 21-и век.

Всеки от нас инстинктивно пречи на развитието си

Всички ние се стремим инстинктивно да запазим себе си и да запазим статуквото. Според изследване на Крис Аргирис, професор в Harvard Business School, повечето хора не са наясно как интерпретират събитията около себе си. Дори когато убедено цитират правилните неща, те не съумяват да ги приложат, когато става дума за тях самите. Според него, причина за това е, че човек винаги действа според четири ценности:

  • Да остане в контрол на ситуацията.
  • Максимално да спечели и минимално да загуби.
  • Да потисне негативните си чувства.
  • Да бъде колкото може по-рационален, под което се разбира да има ясни цели и да оценява поведението си по това дали ги постига или не.

В резултат от това, често всички ние инстинктивно търсим причините за провали и неуспехи във всичко друго, но не и в нас и заемаме отбранителна позиция, която се оказва голяма пречка за развитието ни.

Нещо подобно е казал и писателят Лев Толстой (1828 -1910): „Целият човешки живот се състои от следните две дейности: (1) привеждане на всички собствени действия в синхрон със съзнанието (осъзнатост на действията) и (2) криене от себе си на знаците, които съзнанието дава, за да продължим да живеем както досега.“

Това желание да запазим себе си и да запазим нещата така, както са, се превръщат в едни от най-големите пречки пред нас особено във времена на постоянни промени като днешните. Също толкова грешно е да мислим, че причината е винаги извън нас.

Един от методите, които идват на помощ е системното мислене, според което всички „проблеми“ са части от цялостна система и, когато реагираме на отделни аспекти, резултати или събития, способстваме за по-нататъшното развитие на нежеланите последствия. По същество, системното мислене не е едно нещо, а съвкупност от навици, подходи и практики, които се основават на убеждението, че съставните части на една система най-добре могат да бъдат разбрани в контекста на взаимо-отношенията помежду тях и с други системи. Затова и системното мислене фокусира върху цикличноста, а не търсенето на линейна връзка между причина и следствие.

Колкото по-способни и по-успешни сте, толкова по-трудно се променяте

Звучи несправедливо, но е факт и тук се намесват няколко фактора:

  1. Колкото по-безпогрешни и по-успешни сте били досега, толкова по-малко склонни сте да повярвате, че може да не сте прави и, че някой, който няма вашите успехи и опит, може да е прав.

Проф. Крис Аргирис прави обстоятелствени проучвания на голяма група много успешни и високо платени мениджмънт консултанти във водещи световни консултантски фирми. Той с учудване забелязва, че именно те – хората, които много добре знаят и дори учат другите на най-добрите световни практики, не успяват да ги приложат към себе си. Сред основните пречки, които той забелязва – освен горните четири общовалидни правила – са тяхната амбиция да бъдат перфектни, да успяват винаги, да не грешат никога, както и факта, че досега са били много пъти прави.

Водещият автор Питър Сенге нарича процеса на учене, който използваме по подразбиране реактивен. В него мисловният ни процес се базира на установени мисловни модели, а действията ни се водят от стари навици. Във времена на такива промени и такава несигурност, във VUCA света, това, че нещо е сработило успешно за нас в миналото, не значи, че ще сработи пак.

Аз самата съм виждала много случаи, когато мениджъри безрезервно вярват в своите идеи и опит, а пропускат гениални идеи на новаци, защото „те няма откъде да знаят“. Докато през 20-ви век можехме безнаказано понякогада си позволим това , днес това е гарантирана рецепта за неуспех.

Според световно-известната система на Ричард Барет, има 5 начина на подход и успеха ни е свързан с нивото на осъзнатост, от което действаме. Във времената, в които живеем много от грешките, които правим са свързани с това , че реагираме инстинктивно или на база предишен опит и вярвания, основани пак в миналото. Ключът към успеха днес се крие в това да подхождаме от позиция на бъдещето, което искаме да изградим на база ценностите, в които вярваме и да се научим да използваме интуицията си.

  1. Колкото повече сте учили и сте специализирали, толкова по-опасно става, че няма да се справите в напълно нова и непредвидима ситуация.

В моята мениджърска практика съм наемала хора с много успешен международен мениджърски или експертен опит и многократно съм виждала как те са напълно безпомощни, когато са поставени в новите и неясни условия, в които работехме. В тези условия, много по-неподготвени хора се справяха по-добре, защото не бяха приковани от предишния си опит и знания, а просто се чувстваха едновременно мотивирани и освободени да направят най-доброто, което могат. Най-големите човешки постижения, които съм виждала в практиката ми, постижения граничещи с невъзможното, са били в именно такива моменти. 

Затова и според американският писател и футурист Алвин Тофлър, за неграмотни през 21-ви век няма да считаме тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат бързо да учат, да забравят наученото, и отново да научават нещо ново.

  1. Колкото по-фокусирани сте върху успеха и работата, толкова по-малко време ще ви остава, за да си го гарантирате.

Отново звучи несправедливо, но отново е факт. 20-ти век ни научи да бързаме, да работим дълги часове, да вярваме, че пълната отдаденост на работата и целите ни ще ни гарантира успеха. Все повече проучвания показват, че за да се справим днес трябва да следваме сърцето си, да сме автентични и духовни, да подхождаме осъзнато и отвътре навън.  За да успяваме да правим това обаче са ни нужни редица практики, които не са свързани директно с работата:

  • ИЗКУСТВОТО, независимо дали става дума за наблюдение на изобразително изкуство, четене на художествена литература или слушане на музика, е канал за развиване на себепознание, начин да разберем по-добре емоциите си и да развием емоционалната си интелигентност. Все неща, без които успехът днес е немислим.
  • ТИХОТО ВРЕМЕ сам със себе си и почивката, както и умишленото оставяне на време, в което не мислим за предстоящите задачи или проблеми са задължителни, за да се освободим от мислите си, за да отворим път на новото и различното, за да осмислим това, което ни се случва, за да дадем възможност на интуицията ни да заработи.
  • МЕДИТАЦИЯТА е начин да развиваме способността си да учим по нов начин, да сме осъзнати, да развиваме в себе си емпатия и умения за справяне със стреса.
  • ГРИЖАТА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО НИ И ЕМОЦИОНАЛНО ЗДРАВЕ не са прищявки, а предпоставка за увеличаване на капацитета ни на духовно и ментално ниво.
  • ВРЪЗКА С ПРИРОДАТА И СВЕТА ОКОЛО НАС, защото ние не сме и не можем да бъдем отделни от тях. Както Петър Сенге и други автори казват, цялото се манифестира в нас и ние въплъщаваме цялото.

Тези и други подобни практики ни помагат да присъстваме, да слушаме със сърцето и да действаме по един напълно нов духовен начин. Която и книга или теория да хванете, винаги ще стигнете до все неща, за които много от днешните мениджъри и лидери нямат време…Има хора, които правят някои от тях, но много малко хора правят всички. Тези пък, които ги правят залагат на това, което харесват, а ключов момент към успеха с тези занимания е да правим не само това, което ни харесва, но и това, което на първи поглед ни се вижда безсмислено или дори неприятно. Това е излизането от зоната на комфорт, отваряне на сетивата ни към различното, към новото- все предпоставки за именно това развитие, което 21-ви век изисква.

  1. Колкото по-фокусирани сте върху парите, славата и властта, толкова по-малко ще ги имате.

Никой отдаден единствено на парите, славата и властта не може да постигне успеха, който постига човек отдаден на това, което кара очите му да блестят. Само, когато се занимаваме с неща, които истински ни интересуват и дълбоко ни вълнуват, можем истински да успеем в днешния свят на глобална конкуренция. Всъщност, така беше и в 20-ви век. Аз лично нееднократно съм имала щастието да видя какво могат да постигнат хора, чиито очи блестят и нещастието да видя провала на хора, водени механично от желание за пари, власт и влияние.

Аз лично имам чувството, че колкото по-напред вървим, толкова по-хубаво става… Не е важно дали си учил в престижен университет и дали си имал успехи досега. Важно е да следваш сърцето си, да се занимаваш с неща, които карат очите ти да блестят, да отделяш повече време за себе си и за другостта, да подхождаш осъзнато и цялостно, да търсиш истинските, системните причини за нещата, да си готов да огледаш нещата от диаметрално  противоположни на обичайните гледни точки и да приемаш нови идеи дори, когато идват от неочаквани посоки. На мен лично това ми харесва… Наистина ми харесва!