Тези думи ме докоснаха дълбоко преди 15 години:

„Работата е свещена. Тя не е просто начин за печелене на пари или за придобиване на власт, въпреки че може да доведе и до двете. Работата ни дава възможност да използваме дарбите и талантите си, за да проучим тяхното значение. Работата е процес на себеизразяване, опитване и учене от грешки, творчество и поемане на риск. Без значение каква е работата ни, тя винаги има този потенциал. Работата е духовна. Тя е мястото, на което получаваме възможност за духовен растеж. Често тези възможности произлизат от това „как“ вършим работата си, а не от това „какво“ представлява самата работа. Независимо от това каква е тя, ние можем да й се наслаждаваме. А това се случва и е най-приятно, когато е в баланс с другите аспекти на живота ни, а не е тиранин.“ – Anne Wilson Schaef

Тези няколко изречения обясняват нещо, което знаех от години. Изживях някои от най-дълбоките и съдържателни моменти в живота си чрез работата си и винаги съм била съгласна с Конфуций, който казва, че ако изберете работа, която обичате, няма да се налага да работите и един ден от живота Ви. Сега ще обясня какво имам предвид, защото наскоро разговарях с една млада жена, която смяташе, че това буквално означава да се наслаждава на всяка една минута на работа. Имала съм много трудности в работата си, била съм стресирана и безкрайно уморена. Плакала съм. Чувствала съм се изчерпана и нещастна. Но не това е важното. Погрешно е да се смята, че изразът „няма да се налага да работите и един ден от живота Ви“ означава, че ще бъдете щастливи, спокойни и приятно развълнувани всяка минута от всеки ден на работа. За мен това се свежда до „Винаги очаквам с нетърпение понеделниците, защото отивам на работа вдъхновена. Работата ми дава смисъл и ме провокира да израствам.“

Невинаги съм намирала разбиране. Хората са ме питали „Кога живееш, като работиш толкова много?“ Същите тези хора ценят баланса работа – личен живот, защото за тях работата е нещо съвсем отделно от живота. Аз ценя и търся баланса в живота, но не бих могла да отделя работата от живота си, тъй като тя е в основата на неговата същност.

Thank God It’s Friday!

Този израз датира от индустриалната епоха. Тогава повечето хора са вършели досадна и монотонна работна, която не е изисквала от тях да работят с цялото си сърце и душа. Но днес ние живеем в концептуалната епоха. В книгата си „Изцяло ново мислене“ (A Whole New Mind) Даниъл Пинк обяснява  необходимостта на всеки бизнес да се концентрира върху когнитивните или творчески активи като дизайн, разказване на истории, работа в екип, емпатия, игра и смисъл. Той обяснява как качествата, зависещи от лявото полукълбо на мозъка (логика, знания), сега трябва да бъдат допълнени от тези, свързани с процесите на дясното полукълбо (интуиция и творческо мислене). Казано с други думи, днес като организационни лидери ние трябва да вдъхновяваме хората и да направим възможно те да работят не само с телата и умовете си, но и със своите сърца и души; те трябва да идват на работа с цялата си същност.

В същото време международните статистически данни за ангажиране никога не са били по-лоши. Хората са все по-изчерпани, претоварени и неангажирани. Без значение дали наричаме това „криза на личната енергия“, или „криза на ангажираността на служителите“, фактите са очевидни. Повечето хора я имат.

Нещата стават още по-зле, защото повечето хора смятат ситуацията за нормална. Данните в проучванията на ангажираността в организациите показват сравнително положителни резултати, защото хората не очакват да се чувстват по-добре. Постоянно чувам: „това е работа в края на краищата, не се предполага, че ще бъде по-добре“. Хората не харесват работата си, не са вдъхновени и се ужасяват от понеделниците, но пък харесват заплатата и комфорта, който тя им дава. За да компенсират това, те се хващат в хедонистична надпревара като купуват непрекъснато нови неща и пътуват постоянно в преследване на хедонистичното щастие извън работата. Други търсят смисъл в живота и духовно израстване, но го търсят извън работата си, като доброволно отдават време за каузи, които ги вдъхновяват.

Thank God It’s Monday!

Представете си свят, в който по-голямата част от хората правят това, което обичат. Представете си свят, в който по-голямата част от хората обичат това, което правят. Представете си свят, в който работата не е просто работа, а и нещо, което ни помага да развием и тестваме дарбите и талантите си, както и да ги използваме, за да открием тяхното значение. Работата е място, движено от смисъл, което дава възможност на всички нас за духовно израстване.

Ако сте организационен лидер или практик, присъединете се към нас, за да си представим и създадем заедно бъдещето на работата в организациите. Нека изградим един свят на пълноспектърните организации, насърчаващи благополучието, просперитета и изобилието.

Какво ни прави различни?

Ние не сме фанатизирани по нито един модел, въпреки че обичаме дълбоката мъдрост и променящите играта резултатите на методологията на Barrett Values Cente за Седемте нива на организационна съзнателност, Teal модела от Reinventing Organizations, Теория U, Appreciative Inquiry, Art of Hosting. Въпреки това, ние сме отворени и любопитни да проучим и приветстваме всичко възникващо както от теорията, така и от практиката.

Ние сме вярващи „фанатици“, че както Кен Уилбър казва, самите ни мисли и действия допринасят директно за формите и структурата на утрешния ден – ние сме истински ко-създател на една реалност, през която всеки човек отсега нататък ще преминава. Ето това вече е отговорност. Не мислите ли така?

Ние сме отдадени и готови търпеливо да създаваме подходящата среда и условия, които ще подпомогнат лидери и професионалисти да успеят да разрешат организационните си предизвикателства. За да участвате ефективно, трябва да притежавате специфични бизнес казуси и да имате ключова роля в организацията, за да можете да приложите резултатите от работата ни заедно. Това ще ни позволи да трансформираме начина, по който работим. Не на хартия, а в живота.

Как бихме могли да знаем какво работи и какво не? Нашата крайна цел е винаги една. Блестят ли очите на хората? Те учат и развиват ли се? Живеят ли по-добре? Работят ли по-ефективно? Разцъфват ли? Организацията пълноспектърна и просперираща ли е?

Присъединете се към нас в това пътуване. И нека бъде ясно – ние обичаме и петъците. :)

Наталия Благоева

Сертифициран консултант по Методите за културна трансформация на Barrett Values Centre, сертифициран мениджмънт консултант, а също така и член в общностите Teal for Startups, Theory U in Practice и Обществото за организационно учене (SoL). Преди да стане консултант, Наталия има 20 години международен опит във висшия мениджмънт.