Втората Лаборатория за Жените Лидери се проведе на 16.06.2015 с около 120 участника от много различни сфери на нашето общество, различни професии, различни възрасти. В проведеното след Лабораторията проучване, близо 70% от участниците са отговорили с 9 или 10 на въпроса дали биха участвали в следващо издание на лабораторията и дали биха препоръчали лабораторията на свои познати, а 92% са дали оценка 7 и повече на тези въпроси.

ПАНЕЛ „ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО: Бъдещето на общността и нашата роля като жени“ по време на Втората Лаборатория за Жените Лидери беше оценен най-високо от всички участници в лабораторията. Нищо не може да замени енергията от участието на живо в панела, но за тези, които не успяха да присъстват, избрахме отделни цитати от участниците в панела: Саша Безуханова, инициатор и създател на гражданското движение Move.bg, Наталия Благоева, основател на Лабораторията и компанията Евдемония Сълушънс, Виргиния Захариева, писател, журналист, психотерапевт и директор на Института за психотелесна психотерапия  и Велислава Попова, главен редактор на в-к Дневник.

САША БЕЗУХАНОВА: Въпросът за трансформацията винаги е бил много важен за мен в личен план… Определям себе си като човек на невъзможните каузи. Hewlett Packard беше една такава кауза.  Качих се на един самолет през 97-ма година, когато тук имаше хиперинфлация и убедих, мениджмънта на HP, че трябва да се открие офис в България. Не знам как стана това, нямаше никакви обективни предпоставки. Напротив, цялата картина за България даваше аргументи срещу това начинание, но то се случи. Случват се нещата, в които вярваш. Ако ти истински вярваш, хората също го осмислят и разбират. Винаги съм вярвала, че човек трябва да е свободен да създава правилата на средата, в която живее, уважавайки правилата, които другите са приели. Свободата е религията ми и ако с опита си мога да окуража други хора да бъдат свободни, мисля че съм пример за това.

ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА: Вярвам в това, че всеки е индивид и няма колективна революция. Вярвам в силата на жената като корен на обществото – психологически, физически, и работя за да може да се чува женския глас.

ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Единственият начин да убедим други хора, че нещо зависи от тях на ниво общество е личния пример. Другото много важно е да се опитва въпреки риска да се провалиш.

ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА: Винаги тръгваме от Аз, изграждаме го, възстановяваме го, търсим откъде изтича енергията му. След това се появява едно Ти, един друг човек, през който работиш, с когото вааимодействаш. След това посоката е Аз и Другите, Аз и Обществото. Никога не прескачаме стадиите, винаги започваме с ядрото, защото ние сме енергийни същества. Ролята на работещото момиче, в която с такава радост влязохме всички и открихме свободата на тази роля, доста ни затрудни и като че ли там се смеси традиционното възприемане – първо Другите, после Аз, защото така сме възпитани – да помагаме, да даваме. И като че ли днешната жена, хвърляйки се да угажда на другите и да строи обществото, забрави себе си. Тук си спомням думите на една съвременна украинска писателка и революционерка, че „не можем да променим света, ако вкъщи е пълно с барикади“. Затова нека тръгнем първо към себе си, после към обкръжаващите ни близки кръгове. , и след това когато енергията ни прелива към Другите. Не за да компенсираме, не защото нещо не ни достига, а защото съм много здраво свързана със себе си, живея добре и хармонично на моето малко място, и ми остава енергия по подобен модел да строя и в околния свят.

САША БЕЗУХАНОВА: Аз мисля, че ако човек е наясно кой е и какво е важно за него лично, какво го движи, какво го прави щастлив, той променя средата не самоцелно, а по естествен път. Щастието има различни измерения, но това което движи човек на съвсем изконно равнище е стремежът ни към щастие каквото и измерение да има това за нас. Ако ние сме щастливи хора, ние ставаме естествен център на общността около нас. Ние заразяваме, запалваме.  Ние имаме енергия, която прелива и можем да отдаваме. Ние сме моделите в нашата малка общност и ние палим лампичките, които започват заедно да светят и да повдигат тази трансформация, за което днес говорим. Така че има една много важна работа, която човек трябва да свърши в себе си и това е да разбере какви възможности му дава живота, каква перспектива носи кариерата, работата му и дори приятелския му кръг днес. Да избере това, което го надгражда, това което го кара да допринася за личната си удовлетвореност, за това да живее пълноценен живот. И ако живеем живота си с тази нагласа, ние нямаме за миг съмнение за това, че допринасяме. Ние знаем, че много неща зависят от нас. Според мен срещи като тази имат голямо влияние, принос и значение за това да окуражат всеки за неговата мисия и стойност.

САША БЕЗУХАНОВА: Считам, че в кризисни ситуации жените имат качествата да реагират по-адекватно заради спецификата на техния живот да бъдат едновременно майки, любовници, професионалисти, добри готвачки, очарователни принцеси и всичко, което в една личност се събира. Затова и тази среда, в която живеем в момента, среда на много сериозна трансформация в света от едно статукво, от един модел на организация, които са причина за кризата, която наблюдаваме на политическо, икономическо и социално равнище, издига по естествен ред жените на водещи позиции. И това е началото на един процес, в който можем да изберем освен да следваме, да водим и да допринесем за успеха на бъдещия свят, давайки възможност на женската си интуиция и емпатичност по отношение на управлението и развитието на средата.

НАТАЛИЯ БЛАГОЕВА: Властта е нещо много субективно… Властта е това, което ние даваме на другите. Ние съзнателно или несъзнателно решаваме кого да овластим. Когато абдикираме от собствената си роля, от това да бъдем себе си, от това да изразяваме кои сме, от това да променяме средата около себе си, всъщност овластяваме други хора да вземат решения от наше име.  Това, което ни пречи да бъдем себе си е страха. Той ни държи оковани в защитна позиция на себе си и ни пречи да разкрием истинската си същност и душевност.

САША БЕЗУХАНОВА: Българите са изключително талантливи хора. Хора, които са способни да раждат идеи, хора, които в историята са създавали тенденции, които са трансформирали големи общности – богомилите, които дадоха Ренесанса на Европа, Петър Дънов, който създаде духовно учение и е следван и до днес, дадохме на руснаците писменост и православна рамка, в която държавата се разви. Ние и днес даваме открития, които се реализират по цял свят. Ако обърнем оптиката, това е капитал за България, но ние трябва да имаме очи да го виждаме, да брандираме държавата ни през този модел и да структурираме този тип аргументи за това кои сме и какви сме. Това ще позволи на децата ни да виждат върховете и затова да остават тук. Тези срещи ни помагат. Тук ние можем да разкажем и да видим и да формулираме тази позитивна история, която е реална. Тя просто е друга селекция от факти, от обстоятелства и тенденции.

НАТАЛИЯ БЛАГОЕВА: Фокусът ни трябва да е върху това какво аз ще направя. Ако всеки се фокусира върху себе си, ако всеки от нас се фокусира върху това какво зависи от него, ще се окаже, че създаваме среда, която привлича хората да се връщат и да допринасят. Фокусът ни трябва да бъде да приемаме това, което не можем да променяме и да променяме това, което зависи от нас. А от нас всъщност зависи много.

НАТАЛИЯ БЛАГОЕВА: На нас ни трябват жени, които са преди всичко хора, жени, които са себе си, жени, които са дълбоко свързани със сърцето и душата си, жени, които не се правят на мъже, за да изглеждат силни, жени, които не се правят на по-слаби, за да привличат, жени, които отстояват себе си, жени, които създават балансиран свят около себе си, жени, които създават следващото поколение от мъже и жени, които ще преобърнат България, жени, които са щастливи.

ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА: Нека се опитаме да бъдем различни, от различието си да даваме на света… Повечето от жените са забравили женската си същност. Доказано е, че ако човек работи върху това да си възстанови чувството да обича себе си и да не се губи, всичките ни проблеми се решават.

ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Във всички ситуации, в които се озоваваме, много често смятаме, че трябва да се справим сами. Хората възприемат като слабост търсенето на помощ и възможността да се пита. А всъщност е много естествено да търсиш помощ, да си признаеш, че имаш нужда от помощ и дано да има верни места, от където да я получиш. Така че основната формула е да си честен към себе си и собствените си преживявания… Надявам се, всеки от вас, ако не е намерил, ще намери това, което му харесва да прави лично и професионално, няма да се страхува, че другите не възприемат, че той е в такава роля. Така че нека да е това, което искате вие да правите, а не това, което другите смятат, че трябва да правите.

НАТАЛИЯ БЛАГОЕВА: Енергията ни идва от хората, с които говорим, от хората, които разпознават това, което правим. Опознах невероятната енергия, която получавам, когато помогна с нещо на даден човек. Много често, когато търсим енергия, когато търсим щастието за себе си, сме прекалено фокусирани над самите себе си. А всъщност то се появява – и енергията, и щастието, когато се обърнем към другите, когато намерим начин да дадем на някого нещо. Нищо от нашето собствено развитие няма смисъл, ако то по някакъв начин не се обърне и не направи нещо за някой друг. Ако само се фокусираме върху собственото си израстване, върху търсенето на собствената си енергия, не е достатъчно. Най-важното е тази енергия да я обърнем към другите. Когато даваме на другите, там е истинското зареждане. Другото, колкото и да трупаме към себе си, в един момент се оказва, че започва да ни разрежда.

САША БЕЗУХАНОВА:  На различни етапи от живота си човек има нужда да прави различни неща. Когато си много млад, ти си ученик и естествено си обърнат към себе си, защото не знаеш кой си и имаш нужда да получиш, да научиш азбуката в живота, да добиеш самочувствие. В процеса на житейското развитие ти имаш потребност да се утвърдиш, да се докажеш. На един следващ зрял етап от живота си вече развиваш друг тип потребност. Може би не всички хора я имат. Аз лично вярвам, че тя е много важна – потребността да даваш, да споделяш. Това, което обаче ми прави впечатление е, че новата генерация на двадесетгодишните се ражда с друг тип програма. Те носят тази емпатичност на по-ранни години. Аз виждам и всеки ден срещам млади хора, които избират да работят за кауза, докато още не са решили своите кариерни задачи. Създава се среда, в която има потребност от такова споделяне. Но това трябва да се прави, само ако за вас в този етап от живота ви е важно. То ще си дойде, не го насилвайте, не робувайте на модели, не се слагайте в рамки, защото вие сте си важните и за да допринасяте за себе си и за средата, трябва да бъдете почтени към тези свои вътрешни нужди и сигнали, които получавате от самите вас.

ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Преди около месец прочетох много неща от Шерил Сандбърг (COO на Фейсбук), която по повод смъртта на съпруга си споделя, че цял живот тя влиза в различни роли- на по-голямата сестра, на майка, на ръководител. Тези роли изискват от нея да планира и оказва помощ  на другите. 30 дни след загубата на мъжа си тя споделя, че едно от най-важните неща, на които тя се е научила е колко много тя самата има нужда от помощ и се е научила да иска помощ. Този урок много ми хареса и го взех за себе си –много естествено е да търсиш помощ, да си признаеш, че имаш нужда от помощ. Няма формула кое е слабост и кое сила. Основната формула е да си честен към себе си и собствените си преживявания… Надявам се, всеки от вас, ако не е намерил, ще намери това, което му харесва да прави лично и професионално, и  няма да се страхува, че другите не го възприемат в такава роля. Така че изберете това, което искате вие да правите, а не това, което другите смятат, че трябва да правите.

НАТАЛИЯ БЛАГОЕВА: Лидерите не се отличават от другите по това, че са падали по-малко, а по това, че са ставали повече. Така че падайте и продължавайте да ставате.

#leadershiplab